Постинг
13.03.2012 14:14 -
реквием за книгите
Дали е толкова драматичен фактът, че децата ни не четат? Въпросът е към онези, които още пазят килограми прашна хартия в някоя от стаите си, и продължават да купуват днешните по-лъскави и не толкова трайни издания. Вярно е, че прелистването на страниците е незаменима емоция за онези, които я търсят. Само че четенето е пасивен акт на мисълта, а съвременният свят изисква активност в процеса на оцеляване. Когато средата се променя, се променя и поведението. Това се нарича адаптация. В хода на човешката история са се развивали различни умения. Вече отдавна сме забравили правилата на успешния лов. Не умеем да оцеляваме сред природата. Не можем да си запалим огън. Защото просто не ни се налага. Допреди стотина години не са гледали с добро око на грамотните жени, а малко по-отдавна са смятали книгите за опасни. Хайде да не смятаме, че светът ще свърши, ако не се движи по старите правила. Дали е прав Бредбъри в своята „451 по Фаренхайт”? Едва ли. Информацията се трансформира според нуждите. Ако има търсене, неизменно се появява и предлагане. Всичко в името на реализацията. Щом децата не четат, значи то не им е необходимо нито в общуването, нито на пазара на труда. Те компенсират невежеството си с виртуозно боравене с компютъра. Айнщайн е казал, че е излишно да помниш нещо, ако знаеш къде да го намериш. А сега източникът е само един – интернет. Светът става електронен, и вместо да цъкаме неодобрително с език като нашите баби, по-добре да помислим как по-рационално да се нагодим към него. В крайна сметка, никъде не плащат на прочетена страница. А и все пак да имаме милост към дърветата…
Търсене
За този блог
Гласове: 16
Архив
