сухите, ледени пръсти;

да те погледна в очите

и себе си да потърся,

щях да ти кажа за болката,

за дивата, жалка мизерия;

щях да изтръгна сърцето ти,

за да нахраня детето си.

Нямам ни сили, ни пътища

да продължавам да споря.

Свършиха всички въпроси,

днес аз ще ти отговоря.

Краката ми сраснаха с прага

на твоите каменни порти.

Станах на сянка от чакане

някой по пътя да дойде.

Стоя в негатива на екшъна,

гледам към светлите улици.

Толкова време отиде си

жертва на твоите приумици.

С кисели ябълки в джоба,

с пясък във двете ръце;

тръни се вплитат в краката ми,

черна вода ме яде.

Как да разкъсам веригите,

как да си тръгна без връщане?

Чакам, и цялото чакане

дните без жалост поглъща ми…